Давам си сметка, че няма как майките, на които предстои раждане, да останат недокоснати от случаите, за които разбираме напоследък.
Ако очаквате бебе и изкараното на яве ви притеснява – превърнете това във ваше предимство: сега знаете, че е важно да не заравяте глава в пясъка. Дава ви яснота, че сериозна подготовка е нужна. Дори задължителна.
Тялото на майката ражда и подход, сякаш ще бъде израждано е пасивна позиция и предава раждането на друг. А всеки различен от нея би трябвало да е единствено с подрепяща роля. Тогава, когато е нужно.
Проучете, информирайте се, обучавайте се. Посетете независими курсове за подготовка – заедно с партньора, ако е възможно.
Изяснете си какво е важно за вас, кои са приоритетите в тази представа.Няма един най-добър начин за раждане. Само такъв, който е за предпочитане за моето бебе, моето тяло и мен – жената в това тяло, с моите потребности, физика, емоции, минало и тук/сега. Раждането не може да бъде предвидено или контролирано изцяло и е важно да сме наясно с възможен спектър на развитие, с какви опции и решения разполагаме.
Проучете къде можете да получите подход, който би взел предвид вашата специфика и дръжте правата ви да бъдат спазвани. Така, както и в други житейски ситуации.
Ако избирате екип – изберете присъстващи на раждането, които на предварителните срещи ви карат да бъдете чути в представите, притесненията и въпросите си.
Обмислете придружител за подкрепа преди и по време на раждането, а и след това. Физиологията на раждане е такава, че жена, която е спокойна, уважавана, подкрепяна и не се усеща като сам войн преживява този процес позитивно, дори когато не всичко върви по план.
Ако бащата на бебето желае да присъства (което може да се изясни и по-напред в процеса на подготовка) – позволете му. Ако се притеснявате – разберете се да може да излезе, когато вие пожелаете или нещо прехвърля зоната му на комфорт. Или пък да остане до главата ви. В болницата така или иначе по-скоро там ще е неговото място, първият ред вече е резервиран.
За случаите, които достигат до нас напоследък не бива да се мълчи. Но аз бих искала да се чуват И позитивните истории.
Защото от стряскащите можем да извадим поука и проправим различна пътека, а от позитивните да почерпим надежда, вдъхновение и сила. Че може и е постижимо да имаме раждането, което желаем.
Ето историята на Галина за посрещането на Радена
На една от срещите ни след това Галя сподели за раждането ‘Надмина очакванията ми’ и аз настръхнах, с усмивка в сърцето.
Позволете си да имате очаквания и започнете постъпки за изпълняването им.