За пръв път чух за дулите преди няколко години. Тогава бях далеч от темите за имане на деца и раждане, затова интересът ми беше провокиран от непознатата дума, не от друго. Разбрах, че помагат на родилката при раждане, захраних бегло любопитството си и.. забравих. До миналата есен.
Тогава вече бях бременна и ходех по лекции за естествено раждане. Споделих с една много близка приятелка, че ме притеснява ситуацията в българските болници, отношението и изобщо целия процес…. и тя ми каза – ако ти е важно преживяването, най-добре си вземи дула.
Започнах да го обмислям, обсъдихме го с таткото… и така. На лекциите се запознах с няколко дули, отидох и на една месечна среща, на която се запознах с още няколко… и с Мира Филипова.
Разменихме имейли, срещнахме се и Мира стана „моята“ дула и присъства на раждането на дъщеря ни.
Благодарение на Мира бях много по-информирана за всички етапи и елементи от раждането, различните медицински процедури и интервенции, кое защо и как се прави, какви са плюсовете и минусите на всяко нещо. Заедно изготвихме моя план за раждане, обсъдихме какво ми е важно, как бих искала нещата да се случат.
Имах толкова много въпроси, притеснения, неясноти… и имах с кого да ги обсъдя, да споделя, да получа балансирана информация. Някои страхове олекват дори и само да ги изречеш на глас, да ги обсъдиш, да ги нахраниш с информация. По-важното обаче беше, че когато водите ми тръгнаха, с таткото имахме на кого да се обадим, да кажем, да се усетим подкрепени и… не-сами.
..
Раждането на дъщеря ни беше, без да преувеличавам, най-удивителното преживяване, което някога съм имала. Всичко се случи плавно и постепенно, без допълнителен стрес или каквито и да било усложнения. Родих във вода, без медикаменти, без болкуспокояващи и без допълнителни медицински интервенции, точно, както се надявах. Възможностите на тялото да се справя, и да „знае“ какво прави, са изключителни, но това е тема за отделно писане…
Престоят ми в клиниката преди раждането беше около девет часа.
През цялото време дулата и таткото бяха неотлъчно до мен. Вярвам, че присъствието на дулата направи това преживяване, дори от чисто емоционална гледна точка, много по-спокойно и за мен, и за партньора ми – тя беше там да отговаря на въпросите ни, да предложи подкрепа и техники за успокояване на болката (или за по-лесното й понасяне), дори да каже страхотно се справяш в някои особено трудни моменти.
Бяхме тримата в стаята в клиниката, докато не дойде време за басейна, и през това време си говорехме, между контракциите се шегувахме и смяхме… и някак – по-леко беше всичко, по-…приятно.
Никога не съм си представяла, че едно раждане и един болничен престой могат да бъдат такива.. И съм изключително благодарна, че такива бяха.
И че Мира беше до мен.
Галина Николова