Разказ на Гери за посрещането на Лъчезар.

Дула на нейното раждане беше Надя.

След моите две раждания, смело мога да кажа, че с правилната нагласа и елиминиране на страха, всяка жена може да изживее мечтаното раждане.
Още от преди да планираме да имаме дете съм с нагласата, че жените са създадени да раждат, това е тяхната природа, така е откакто съществува света, всяка минута някъде по света се ражда дете и няма нищо по-естествено от това.

Когато забременях с първото си дете, започнах да чета много. Информирах се за етапите на раждането, посещавах училище за родители, четях много положителни разкази на раждали жени, които ме вдъхновяваха и ме освобождаваха от страха.

Отидох да раждам първото си дете без никакво планиране, без избор на екип. И по стечение на обстоятелствата родих без упойка, без окситоцин, просто нещата се случиха бързо и лекарите нямаха време за такива намеси Единствено ми беше направена епизиотомия, която зарастваше дълго време.

Когато забременях с второто си дете, исках да родя също толкова бързо и дори по-хубаво.

Този път се оставих по течението, не четях толкова много през бременността и някак си не се подготвих психически. Избрах да се следя в най-близката болница, която ми беше удобна до вкъщи и до работата. Бях решила, че ще родя там като продължение на проследяването на бремеността ми. Когато излязох майчинство обаче, аз не се чувствах сигурна в избора си. Разпитвах познати майки, родили в тази болница и при тази лекарка, за отзиви. Всички бяха много доволни, но парадокса беше, че всички бяха родили секцио.

А аз исках нормално, естествено раждане. И въпреки, че лекарката за момента беше съгласна да раждам нормално, все имах усещането, че може да си промени решението в последния момент и по-лошо – да направи така, че да нямам избор.

И така след кратко проучване стигнах до извода, че единствения изход за мен в момента е да си наема дула – с нея щях да се чувствам доста по-спокойна, а и лекарите щяха да имат повече уважение към желанията ми. Хубавото беше, че се получи така, че имах не една, а две дули

Първо се свързах с Мира, около месец преди термина. Срещнахме се, обсъдихме всичко и си избрах акушерка, при която да раждам. С Мира си комуникирахме много преди самото раждане, подкрепяше ме и ми даваше информация. Терминът ми беше лятото и се получи така, че тя беше на почивка, когато родих. Затова преди да замине, тя ме запозна с резервната си дула Надя.

Надя също много ме подкрепяше в последните дни преди раждането. Придружи ме на една от срещите с акушерката и остана спокойна и позитивна, когато ме убеждаваха, че записите на тоновете на бебето не са много добри, както и когато намекваха, че бебето е твърде голямо за ръста ми и че ако не родя до термин, може да се наложат намеси от тяхна страна.

В крайна сметка раждането започна два дни преди термин. Към 15:20 започнаха да ми изтичат водите и веднага се обадих на Надя. Чухме се два пъти и се разбрахме да дойде вкъщи по-бързо, защото се появиха и силни контракции. Съпругът ми също се прибра от работа, в бойна готовност да ни закара в болницата. Засичахме контракциите, говорихме си, дори синът ми си играеше покрай нас. Около 18:00ч. контракциите вече бяха доста силни и нетърпими и дори термофлорът, който ми приготви Надя, не ги успокояваше. Решихме да тръгваме за болницата.

Акушерката, която си бях избрала, също беше на почивка, затова се обадихме на акушер-гинеколожката, с която тя работи. Тя не беше много доволна, че ѝ звъним в последния момент, защото не беше в София и имаше вероятност да не стигне навреме до болницата за раждането, но въпреки това направи необходимото – предупреди в болницата, че идваме и тръгна веднага. На рецепцията ни посрещна дежурният лекар. Прегледа ме и ме настаниха, бях с 9 см. разкритие и за пореден път ми намекнаха, че бебето е много голямо. Контракциите бяха вече много силни, цялата треперех от болката, усещах и напъни.

Надя се погрижи да ми създаде удобна и приятна обстановка, притъмни стаята и ми правеше един специфичен масаж с притискане на таза, който успокояваше болката.

В един момент в стаята влезе и акушер-гинеколожката. Пристигна точно навреме за раждането. Прегледа ме отново и каза, че вижда косичката на бебето и се преместихме в родилна зала. С първите напъни, като че ли не се справях много добре, но ми помогнаха напътствията на лекарката. Когато излизаше главичката наистина усетих колко е голямо бебето. Тогава настана и лека суматоха, чух докторката да споменава пъпна връв, напътствията към мен спряха и не знаех да напъвам ли, или да чакам. Точно в този момент усетих силен напън и реших да се възползвам и напънах силно, явно и докторката и акушерката се възползваха и издърпаха бебето.

Така се роди моя бебок в 19:55, тежащ 3640 и 52см. Родих без клизма, без упойка, без окситоцин, без епизиотомия.

Оказа се, че имам спонтанно разкъсване по целия перинеум, зашиха ме и за моя изненада зарастна доста бързо, в сравнение с епизиотомията ми от предишното раждане. Не знам дали защото беше спонтанно разкъсване, дали защото ме шиха с тънки конци и ги махнаха на петия ден (предния път ги чаках 40 дни да паднат сами), дали защото пиех Арника, по препоръка на хомеопата ми, или всичко заедно, но след десетия ден вече си сядах нормално и не усещах никаква болка.
Като цяло смятам, че раждането ми мина по възможно най-добрия начин за условията в България. Всички смятаха, че бебето е голямо за моят ръст (153см.), но се намериха хора, които повярваха в мен.

Радвам се, че реших да раждам с дула. Мира и Надя много ми помогнаха да отстоявам исканията си и да родя нормално и естествено, за което съм им безкрайно благодарна.

Благодаря и на д-р Несторова, която изроди моето бебе. Тя се справи много добре, въпреки че я повикахме в последния момент, повярва в мен, уважи исканията ми и ми даде хубави съвети след раждането.

Благодаря и на милия екип на болница св.Лазар. Държа да отбележа, че бебето беше през цялото време с мен, кърмех го и изпълниха всичките ми искания относно него!

 

За финал искам да кажа: Майки, вярвайте в себе си, в тялото си, в природата си и ще се намерят хора, които да ви помогнат да изживеете пълноценно раждане!