И така, дойде момента синът ни да се сдобие с брат, съпругата ми забременя и времето започна да тече.

Някъде по средата прекрасната ми съпруга ме уведоми, че за това раждане ще ползва дула, независимо от моето мнение /имам навика да съм проклето инатлив/.

При така наложеният ми ултиматим нямах избор сведох глава и се съгласих.

Нямах никакви очаквания от дулата, даже и не знаех, какво точно прави.

Единствено дълбоко в себе си таях надеждата, че за разлика от първото раждане, второто ще мине по мед и масло и най-вече ще е бързо. Да, ама не.

В безкрайните часове, в чакане на момента, в който младежът ще реши да се “пръкне” на бял свят оцених огромната подкрепа на дулата.

• малкият се беше завъртял с лицето напред, успя някак да го завърти в стартова позиция.
• в моментите, в които нямаше как да помогна, а само щях да се пречкам, тя беше там, когато контракциите станаха болезнени и ги облекчаваше.
• огромна подкрепа в родилна зала!
• Last but not least – имах с кого да си говоря, когато съпругата ми си почиваше за големия момент.

И да обобщя с две думи – силно препоръчвам!

За себе си знам, че ако се престрашим за трето пак ще имаме дула.

Милен